Aко човек следи световните новинарски агенции на езици, различни от българския, е трудно да не му направи впечатление един факт: че в последно време "гей новините", или както ще ги наричаме за по-изчерпателно "ЛГБТ новините", в последно време придобиват популярност както никога досега.
Във Великобритания законът за разрешаване на гей браковете вече мина през Камарата на представителите, беше одобрен от огромно мнозинство и продължи пътя си към Камарата на лордовете. Този успех се дължи на месеци дебати, неотлъчно отразявани от световни и британски медии.
Във Франция ЛГБТ браковете и тяхното обществено обсъждане раздели страната на две и изведе десетки хиляди хора по улиците, за да защитят своята позиция - била тя "за" или "против".
В момента текат обсъжданията на закона за въвеждане на еднополовите бракове във френския парламент (чиято долна камара ги одобри в крайна сметка - виж вдясно, бел.р.).
В Русия, от друга страна, преди няколко седмици държавната Дума одобри на първо четене закон за забраняване на всякаква "гей пропаганда" сред малолетни, в това число всякакви обществени прояви, образователни или други материали и т.н.
В Европа и отвъд гръмнаха новинарските агенции при тази новина, а анализите се трупат. Но не и в България.
Това са само три примера на огромните промени и турбуленции, които са се случили в последно време, и то само в границите на Европа, във връзка с ЛГБТ гражданите. И същевременно в българските новинарски сайтове не видях никъде нито една от тези новини да е не само водеща, но дори и да присъства някъде там, към края на хрониката на деня.
Този европейски "мейнстрийм" на ЛГБТ новините не само че не се споделя в България, той съзнателно се пренебрегва. Освен по време на Прайд, разбира се.
Всяка година от известно време насам, със затоплянето на времето в българското медийно пространство надвисва ЗАПЛАХАТА от поредния гей прайд, организиран в София.
Е, тогава какво чудо настава... Църквата клейми, политиците се дистанцират, от общината мрънкат, националистите призовават към открита агресия, шепа активисти се защитават, социалните мрежи се задръстват от мнения и всеки е прав.
Едно и също всяка година. И това трае в най-добрия случай няколко седмици, защото в България всяко чудо е за три дни. А познайте какво - конструктивен социален диалог не се води за три дни. Конструктивен социален диалог се води целогодишно, с помощта на медии, които отразяват новини от различни сфери с цел обществен диалог и информираност.
В България темата за ЛГБТ гражданите е зациклила в порочния кръг на ежегодните прайдове. В никакъв случай не твърдя, че прайдът е нещо лошо - напротив, дори и едномесечния бум в публичното пространство, който той предизвиква, е нещо.
Но е крайно време и българското общество, и най-вече българските медии, чиято дългогодишна практика за съжаление е да търсят скандала и само скандала - да разберат, че така година след година със спонтанни избухвания по време на прайд не се прави социален диалог.
ЛГБТ гражданите са неразривна част от обществото, а техните права и проблеми са там, в публичното пространство. Независимо че за тях се заговаря само по веднъж годишно.
Във Великобритания законът за разрешаване на гей браковете вече мина през Камарата на представителите, беше одобрен от огромно мнозинство и продължи пътя си към Камарата на лордовете. Този успех се дължи на месеци дебати, неотлъчно отразявани от световни и британски медии.
Във Франция ЛГБТ браковете и тяхното обществено обсъждане раздели страната на две и изведе десетки хиляди хора по улиците, за да защитят своята позиция - била тя "за" или "против".
В момента текат обсъжданията на закона за въвеждане на еднополовите бракове във френския парламент (чиято долна камара ги одобри в крайна сметка - виж вдясно, бел.р.).
В Русия, от друга страна, преди няколко седмици държавната Дума одобри на първо четене закон за забраняване на всякаква "гей пропаганда" сред малолетни, в това число всякакви обществени прояви, образователни или други материали и т.н.
В Европа и отвъд гръмнаха новинарските агенции при тази новина, а анализите се трупат. Но не и в България.
Това са само три примера на огромните промени и турбуленции, които са се случили в последно време, и то само в границите на Европа, във връзка с ЛГБТ гражданите. И същевременно в българските новинарски сайтове не видях никъде нито една от тези новини да е не само водеща, но дори и да присъства някъде там, към края на хрониката на деня.
Този европейски "мейнстрийм" на ЛГБТ новините не само че не се споделя в България, той съзнателно се пренебрегва. Освен по време на Прайд, разбира се.
Всяка година от известно време насам, със затоплянето на времето в българското медийно пространство надвисва ЗАПЛАХАТА от поредния гей прайд, организиран в София.
Е, тогава какво чудо настава... Църквата клейми, политиците се дистанцират, от общината мрънкат, националистите призовават към открита агресия, шепа активисти се защитават, социалните мрежи се задръстват от мнения и всеки е прав.
Едно и също всяка година. И това трае в най-добрия случай няколко седмици, защото в България всяко чудо е за три дни. А познайте какво - конструктивен социален диалог не се води за три дни. Конструктивен социален диалог се води целогодишно, с помощта на медии, които отразяват новини от различни сфери с цел обществен диалог и информираност.
В България темата за ЛГБТ гражданите е зациклила в порочния кръг на ежегодните прайдове. В никакъв случай не твърдя, че прайдът е нещо лошо - напротив, дори и едномесечния бум в публичното пространство, който той предизвиква, е нещо.
Но е крайно време и българското общество, и най-вече българските медии, чиято дългогодишна практика за съжаление е да търсят скандала и само скандала - да разберат, че така година след година със спонтанни избухвания по време на прайд не се прави социален диалог.
ЛГБТ гражданите са неразривна част от обществото, а техните права и проблеми са там, в публичното пространство. Независимо че за тях се заговаря само по веднъж годишно.